Европейските политици в риск от спада на Еврото

Еврозоната е по-силна с това, че е въвела финансови буфери, за да абсорбират загубите, които ще бъдат генерирани, ако Гърция беше преосмислила дълговете си, и дори принудено да излезе от еврозоната – което би могло да се случи, ако Сириза спечели  изборите на 25 януари (макар и на езика на левицата, да е станала по-малко агресивни към еврото).

Би било изключително вредно за икономическото доверие, ако има още един гръцки фалит.  Но този път няма да се получи ефекта на доминото по отношение на срутването на банките и икономиките: загубите от официалните заеми за Гърция ще бъдат споделени в един подреден начин между правителствата от еврозоната.  Банките са по-добре капитализирани, отколкото са били, и е налице по-ефективна система, която да упражнява контрол и да ги предпази (“банков съюз “, създаден през миналата година).

Що се отнася до другите правителства от еврозоната, които са били значително финансово претоварени (Португалия, Ирландия, Испания и Кипър), няма да бъдат изоставени от своите кредитори, ако Гърция не успее да овладее положението.

Еврозоната обаче, като цяло е фундаментално по-болна, отколкото е била през 2010 г. – с това, че доказа на себе си, че не може да расте и да се възстанови, дори когато САЩ и Великобритания са със значителна и трайна икономическа експанзия.

Има много малък растеж като цяло. В еврозоната безработицата остава упорито висока, а инфлацията е широко разглежда като опасно ниска – в смисъл, че тя може да се превръща в дефлация, която може да се окаже неизгодна за бизнеса и да реорганизира разходите на домакинствата (защо да харчат днес, когато нещата ще бъдат по-евтино утре?).. С други думи, не се вижда, че еврото работи за хората от еврозоната. Еврозоната е огромен консуматор на петрол, така че свалянето на цената на петрола влива пари в джобовете на потребителите и компаниите. Но ако те се чувстват несигурни (както изглежда), те могат да ги трупат и да не харчат към момента – което не би било най-добрата алтернатива за икономиката.

Друг смисъл, в който еврозоната е много по-слаба в момента, отколкото е била преди пет години, е, че анти – евро и анти – ЕС политически партии печелят огромна обществена подкрепа в целия регион.

В момента, това се проявява във Франция и Испания, където Националният фронт отдясно и Podemos отляво са съответно екзистенциалните предизвикателства пред политическата върхушка. Или казано по друг начин – Гърция няма да бъде единствената страна в еврозоната, в която е настроена враждебно към догмите на големия европейски проект.

Разделяне на риска

Така че, политиката, а не икономиката, в момента е предизвикателство за дългосрочното оцеляване на еврото. И ако, и докато страните от еврозоната намерят начин да се възстанови оптимизмът на хора, то стандарта на живот може да се повиши, и рискът от  раздяла в еврозоната де остане.

Това, което се изисква, и е от основно значение за икономически реформи в момента,за да станат икономиките на Испания, Франция и Италия по-конкурентоспособни е политически съюз, който обединява огромните финансови ресурси на Германия с тези на останалите.

ЕЦБ сигнализира, че е на път да започне по-късно този месец своята най- символично важна инициатива за намаляване на разходите по кредитите, вида на количествено облекчаване, и покупките на държавни облигации.

Това е неизбежно по две причини. Първата е, че в сряда темпът на водещата в еврозоната инфлацията беше под нулата. Дефлацията е тромава по релсите, а някои ще потвърдят, че тя всъщност е в станцията (тя вече се отразява в редица страни, включително Испания). Също така ЕЦБ заяви, че иска да разшири баланса си от един трилион евро в стремежа си за увеличаване на кредитния поток и намаляване на разходите. И, като Morgan Stanley сочи, без правилното количествено облекчаване съществуващите инициативи за закупуване и наемане на актив, ще оставя повече от € 500 млрд. по течението от тази цел.

Е, има признаци, че германците ще успеят да блокират ЕЦБ от закупуване на по-нискокачествени държавни облигации на по-слабите икономики от Южна Европа. QE може да бъде конструирана така, че ЕЦБ да може да купува само най-високо качество дълг, на финансово силни правителства, като например самата Германия. Но инвеститорите смятат, че вече буквално се дават пари на Германия за нищо. Тя не се нуждае от дълг за да бъде по-евтино. Напротив – южната част на Европа е тази, която се нуждае от гаранции за евтини пари. Сега, по схема за хибридна QE, на централните банки на по-слабите периферни страни, може да бъде разрешено да купуват дълговете на съответните им правителства ако ЕЦБ не иска, и които могат да помогнат за намаляване на разходите по заеми.

Но хибридният подход също би бил още едно грандиозно проявление на германския отказ да помогне на своите съседи в затруднено положение. Това ще остави инвеститорите с дълбоки впечатления за неспособността на членовете на еврото правилно да се обединят, за да се справят със ситуацията. Тяхната предпазливост по отношение на инвестициите в еврозоната може да бъде подсилена, а това може да доведе до изтичането на сериозни потоци от инвеститорски пари от еврозоната и вливането на активи в други икономики по света.

Comments are closed.